Начало
Стихосбирки
Нещо за някой
Снегът в душата ми
Сърце назаем
Търся те
Моя бъдеща надежда
Цветя на любовта
Ще оцелея и без теб
Фасадата на един изгубен свят
Светът се променя
Разделени от греха
А сега, накъде?
Хората бягат от любовта
Не искам да съм прав
Вълците плачат
Искам да ме обикнеш такъв
Сбогом момиче!
Това ли съм аз?
Различни очи
Имаме време
eye

Хората бягат от любовта

Хората бягат от любовта.
Тя е смъртния извор в добрите сърца.
Наранена и грешна, забранена и трудна.
Тя е бич собствен в трънлива леха.


Световете се взират и търсят.
Чувствата се отблъскват
и безкрайно преследват.
Самотата е грешна,
старостта е пределна
и изхвърля в зората,
стари чувства безплатни и суета.


Да обичат, хората се страхуват.
Те разбират, когато света е тъй тесен.
И телефоните спират в едно да звънят,
Че съдбата е спряла на някаква гара преди..


Хората се страхуват от всяка нова усмивка.
От топлината на всеки пламенен поглед.
Хората се преструват, за тях този свят свършва
до блясъка на сълзите и платените чувства


Хората не разбират, любовта не е пуста.
Тя не свършва с няколко грешни слова.
Не прескача в двора на съседната фуста.
Тя е път и духовна храна.




eye