Начало
Стихосбирки
Нещо за някой
Снегът в душата ми
Сърце назаем
Търся те
Моя бъдеща надежда
Цветя на любовта
Ще оцелея и без теб
Фасадата на един изгубен свят
Светът се променя
Разделени от греха
А сега, накъде?
Хората бягат от любовта
Не искам да съм прав
Вълците плачат
Искам да ме обикнеш такъв
Сбогом момиче!
Това ли съм аз?
Различни очи
Имаме време
eye

Моя бъдеща надежда

Искам да забравя в този свят, че имаше чернилка.
Да те срещна и открия свой простор, сред тихата забрава на нощта.
Искам да избягам някъде далеч, зад минала врата от плач и болка.
Трябва любовта в мен да бъде и да съхрани, за тебе малко топлина.


Сигурно е трудно да те чакам и копнея за мига отминал в лед.
А дъхът ми да забрави топлината на желаещото ти лице.
И навярно ще се моля, с празните ръце на просяк ням.
С тишината, със студа почукващ в утрото пред моята врата


Трябва да те срещна, моя сладка минала надежда.
Моят глад е вече повече сега назрял и чакащ
Самотата е побъркваща зловеща жрица,
а любовта ми плаче в ръцете на страха.


Трябва да се спра навреме да претърсвам сенки
и измислени от мен в мираж лица.
Да те помня и крещя пред всеки,
колко много искам да познавам любовта.


Трябва да те имам реална, както в миналата нощ съня.
Време ми е да държа изкъсо посоките на младостта.
Моля се да бъдеш с всеки, но накрая пътя ти да не е река.
Да ме избереш во веки, за да забравим заедно всяка празнота.




eye