Начало
Стихосбирки
Рицарят на счупеното огледало
Стремеж за всеки
Грешки на природата
Заличен
Грешки от миналото
Просто жена
Когато аз спрях до това момиче
Смей ми се!
Трохи от нежност
Пейзаж на грешен лунатик
Старият морал
Джудже на Дядо Коледа
Винаги изпълнен с надежда
Нека да спрем
Какво да те накарам?
Към природата
Пътят на позора
eye

Когато аз спрях до това момиче

Когато аз спрях до това момиче,
то вече беше спряло да мечтае.
Прониза ме с погледа си леден
и ми каза: "Моят свят е различен от твоя."


Виж тези гънки по ръцете ми.
Някога, като ги докоснеше изтръпвах,
да те погаля, с разтреперените длани
и да спреш да се залъгваш, че те обичам.


О мое момче! Виж сянката от слънцето във водата,
така се пречупва любовта ми към теб.
Виж вятърът, как се размива между листата,
така и ти ще ме държиш за себе си.


Върни се сега, ако успееш.
Ако не можеш, остани си там.
Не ме интересува, от къде идва изгревът.
Почакай за миг, да се стопля от теб и си тръгвай.
Не ме е грижа, колко посоки има пътя ти.


О мое момче! Защо ме искаш още, такава.
Аз знам кога да избягам от чувствата.
Сълзите няма да са твоята силна черта.
За мен, ти изгуби силата си.


Виждам сянката си, собствената във водата,
в нея истинският образ се размива.
Наистина и вятърът, не се задържа в листата.
И нея също няма да я имам.




eye