Начало
Стихосбирки
Рицарят на счупеното огледало
Стремеж за всеки
Грешки на природата
Заличен
Грешки от миналото
Просто жена
Когато аз спрях до това момиче
Смей ми се!
Трохи от нежност
Пейзаж на грешен лунатик
Старият морал
Джудже на Дядо Коледа
Винаги изпълнен с надежда
Нека да спрем
Какво да те накарам?
Към природата
Пътят на позора
eye

Пейзаж на грешен лунатик

Пейзаж на грешен лунатик
и черен стълб в пустинята,
е малкото момче от гетото.
Някога, когато имаше приятели,
всички му бяха близки и го търсеха.
Роди се, като някакъв отшелник
и се бореше с миражите си.
А те бяха все по-близо,
а реалността много по-далече.
Защото беше роб, а робството му -
собственото подражание.
Ръцете му докосваха вълните с пръсти,
защото се боеше да плува в теченията.
Удавниците го спасяваха,
уплашени от мнимостта му.
Мореше се от отегчени погледи.
И се молеше, молеше и молеше
за спасение,
а нямаше с кого да сгреши
и кой да му прости.
Защото го съблазняваше самотата,
на нея нямаше да изневери.
Защото имаше морал и дълг на грешник:
непростен преди греха;
непожален преди присъдата.




eye