Начало
Стихосбирки
Рицарят на счупеното огледало
Стремеж за всеки
Грешки на природата
Заличен
Грешки от миналото
Просто жена
Когато аз спрях до това момиче
Смей ми се!
Трохи от нежност
Пейзаж на грешен лунатик
Старият морал
Джудже на Дядо Коледа
Винаги изпълнен с надежда
Нека да спрем
Какво да те накарам?
Към природата
Пътят на позора
eye

Смей ми се!

Смей ми се на мен, глупак съм!
Накъдето тръгнах, няма да те взема с мен.
Защото има само някъде звезди,
които няма да горят, защото са самички.
И утре вечер ще догаря пак мъгливата луна,
ще ме прегръща, ще ми казва, че съм умен,
но аз не съм в прегръдката ти и съм глупав,
а утре ще започна с изгрева,
в който няма да ме виждаш.
Съграждам свят, където няма да те има,
а аз ще съм далеч, недостижим за себе си
и за желанията.
Къде ли ще догори огнището?
Не искам да се будя, за да не объркам сънищата,
защото те за мен са още реалност,
но аз за теб не мога да съм истински.
Хладно ще задуха вятърът, по-спокоен и от мен.
А ти ще спиш и ще ме търсиш - за съжаление.
Защото болката ми пак ще те разсмива.
Любовта е някакво цинично състояние.
Похот и нагон, изпълнена с разврат,
а в тях там всеки е еднакъв.
И като всички аз съм беден, беден, беден
за душата ти.




eye