Начало
Стихосбирки
Рицарят на счупеното огледало
Стремеж за всеки
Грешки на природата
Заличен
Грешки от миналото
Просто жена
Когато аз спрях до това момиче
Смей ми се!
Трохи от нежност
Пейзаж на грешен лунатик
Старият морал
Джудже на Дядо Коледа
Винаги изпълнен с надежда
Нека да спрем
Какво да те накарам?
Към природата
Пътят на позора
eye

Винаги изпълнен с надежда

Колко черни нощи можеш да броиш?
Да виждаш погледа на другите в очите си?
Да има страх, да има болка,
по миналото, самосъжаление?


Повярваш ли на скитници,
ще има светове с илюзии,
с кули пясъчни,
издигнати сред вятъра.
За някого борба,
за други мъничко спасение.
И пак ще бъдеш сляп в очите им.


Когато спреш през пръсти
да броиш през нощите,
ще имаш някога прегръдка с възхищение,
модел
за чуждо подражание.


Не можеш вечно да си онзи скитник от романите
със стар кожух и скъсан фраг.
Да гледаш странно във вратите на събратята.
За тях си там, и тук, и някъде.
Посочвайки пътеката от личното си знание.


И ако в теб
сега сърцето ти тупти с болка,
за другите си ритъм,
безгласно пожелание.
И в новите различни дни,
ти винаги за някой ще си първия,
винаги изпълнен с надежда.




eye