Начало
Стихосбирки
Красива като ангел
Цял живот само се влюбвах
Толкова много жени съм чакал
Отива си денят самотен
Огънят на любовта
Харесва ми душата ти
Ветроходни алеи
Още виждам светлина
Когато страхът е по-силен от желанията
Вечният бяг
Утешителко свирепа
Вестибулар
Момичето с вечната усмивка
Аз търся сълза
Всичко си отива, а ти оставаш
Прекършен свят
Красив развъден образ
Борба с мечтите
Нямам какво да ти кажа
Растения с диви клони
Приказките никога не свършват
Аз пиша за себе си
Пролетта се усмихва
Ако можеш да върнеш смеха
eye

Аз пиша за себе си

Аз пиша, но за себе си,
няма стих и куплет за вас, с яснота.
Аз вярвам, но на себе си,
вярността е знак, но от стара мечта.


Няма стих пропит с открития,
няма нови различни слова.
Аз продължавам, но към себе си,
в моя свят с нови дела.


Аз намирам, но в себе си,
всяка грешка с празна сълза.
И превличам непознатите погледи,
но за няколко мига в нощта.


Аз чета стиховете си
и се радвам на свойта тъга.
Пропилял или запазил себе си,
в света, с ниска продажна цена.


Аз вървя, но със себе си,
много хора откриват във мен доброта.
Разпиляна за празните погледи,
някак умело скрита в деня.


Аз пиша за страховете си,
за да имам какво да чета.
В милярдите глупави думи,
с моя стих ще се утеша.


Аз пиша за свойте изгубени чувства,
зная колко егоистично греша.
И покривам следите си вечно,
с небрежна усмивка една.


И поглеждам чуждите нужди,
но не спирам за мен да чета.
Във всяка дума на моето слово,
виждам азът разказва това.


Аз пиша много, лични съвети
и напътствам себе си, на инат.
Утре няма да бъде различно,
дори да замръкна богат.


Аз пиша, но за себе си,
знам за всички е скучно това.
За погубени свои напразни любови
аз чета, с интерес аз чета.




eye