Начало
Стихосбирки
Красива като ангел
Цял живот само се влюбвах
Толкова много жени съм чакал
Отива си денят самотен
Огънят на любовта
Харесва ми душата ти
Ветроходни алеи
Още виждам светлина
Когато страхът е по-силен от желанията
Вечният бяг
Утешителко свирепа
Вестибулар
Момичето с вечната усмивка
Аз търся сълза
Всичко си отива, а ти оставаш
Прекършен свят
Красив развъден образ
Борба с мечтите
Нямам какво да ти кажа
Растения с диви клони
Приказките никога не свършват
Аз пиша за себе си
Пролетта се усмихва
Ако можеш да върнеш смеха
eye

Момичето с вечната усмивка

Някога открих, че може миговете да са спомен,
радостен и лек възторжен, да посрещат любовта ми.
Имаше красиво тяло, имаше и топъл поглед,
можеше да сбъдне всичко, тя с вечната усмивка.


Исках в този рай да бъда, там до нея, не далече.
Да я галя и докосвам, както се докосва цвете.
Всеки ден камбани бият, те приветстват красотата,
даваща на световете нова истинска украса.


Тя успя да бъде пламък и да скрие празнотата,
с някогашната надежда, тя изпълни сетивата.
В нея вечната усмивка, стори път за светлината,
искрена и сътворена от скрити кътчета в душата.


Мога вечно да се връщам и да помня онзи поглед.
Някога когато беше, малък миг, макар далечен.
Исках само да се радвам на безкрайната й дарба,
да разкрива в деня ми, цветното на сивотата.


Времето когато слее, чувствата ни неразбрани,
в житейските прегради, в опитите пропиляни.
Спомена ще ме пренася, сам до нея, пак невзрачен.
Винаги ще ми припомня, колко много я обичам.




eye