Начало
Стихосбирки
Красива като ангел
Цял живот само се влюбвах
Толкова много жени съм чакал
Отива си денят самотен
Огънят на любовта
Харесва ми душата ти
Ветроходни алеи
Още виждам светлина
Когато страхът е по-силен от желанията
Вечният бяг
Утешителко свирепа
Вестибулар
Момичето с вечната усмивка
Аз търся сълза
Всичко си отива, а ти оставаш
Прекършен свят
Красив развъден образ
Борба с мечтите
Нямам какво да ти кажа
Растения с диви клони
Приказките никога не свършват
Аз пиша за себе си
Пролетта се усмихва
Ако можеш да върнеш смеха
eye

Вестибулар

Вселената държим във шепи
и всичко се върти тъй бързо.
Там тайните са скрити мъдро
във всеки нас, зад жива тишина.


Във пясъка по улични пътеки,
зад мътните реки от векове.
от стар забравен път вълшебен дар,
разкрива истината за човека.


Откриващ раните на мъдростта ни,
незрящ и непонасящ слабостта си,
проплъзваща като змия в сянка,
потапяща с невидима упойка.


А тя боли, като подтисната любов,
самотна и някак си недоразбрана.
В копнежите на всеки бъдещ ден
се скрива съвестта преди вината.


Размирици и бурни страсти
и хаосен, отровен дъжд от думи,
пропиват ни за да запомним злото,
през прошката до вярата в доброто.


Във утрото на бъдещия ден,
да тръгнем и се наредим пред всеки.
Пред пътя му за късче свобода,
да плащаме безценната храна.


И да отвърнем погледи от свойте стъпки,
безпаметно помели нечий свят.
Като войниците на бъдещото време,
да пазим равновесие и страх.




eye